Може ли ЕС да излезе от състоянието си на политическа неопределеност?
В последните две години Европейският съюз е в положение на несигурност. В този интервал неговият приоритет беше просто да оцелее, написа Wall Street Journal.
В средата на 2016 година, след референдума за Brexit, когато спомените от миграционната рецесия и дълговата рецесия в еврозоната към момента бяха пресни, а поддръжката за евроскептичните партии растеше в допитванията преди идни избори в основни страни членки, изглеждаше, че Европейски Съюз може да се разпадне.
Причината това да не се случи е обвързвана частично с желанието на обичайните политици да работят дружно в огромни обединения и държавни управления на малцинството, с цел да държат евроскептиците надалеч от властта. Тя е обвързвана частично и с ненадейно мощното възобновяване на стопанската система и внезапния спад на незаконната миграция, само че също и на обстоятелството, че водачите на Европейски Съюз се съгласиха да отсрочат вземането на сложни решения.
Но в този момент, когато изборният цикъл в Европейски Съюз завърши, в случай че приемем, че новоизбраният италиански парламент успее да образува ново държавно управление, което надалеч не е несъмнено, тези сложни решения към този момент не могат да бъдат избягвани.
Лидерите на Европейски Съюз се ангажираха да опитат да договорят на срещата на върха през юни промени, които да им разрешат да оставят зад тила си двете най-големи рецесии за континента в последното десетилетие.
Въпросът е освен дали Европейски Съюз е кадърен да ускори защитата си против бъдещи рецесии, а също и дали тромавият му хибридел модел на групово взимане на решения и национална политическа отчетност към момента може да се оправя с все по-сложните общи провокации пред континента.
Първото предизвикателство е да реши дали и по какъв начин да укрепи еврозоната, с цел да понижи риска от нова рецесия на суверенния дълг.
Предложенията за довеждане докрай на банковия съюз в еврозоната, усилване на избавителните стратегии и основаване на нов централен фискален орган, който да смекчава разтърсванията, се разискват от години. Френският президент Еманюел Макрон направи дебата още по-наложителен, откакто заложи забележителен политически капитал на способността си да реализира амбициозни промени.
Но към този момент е ясно, че апелът му за бюджет и финансов министър на еврозоната няма никакъв късмет за триумф. Дори оферти за основаване на гаранция за банковите депозити в еврозоната наподобяват обречени поради разликите сред страните от Северна Европа и Италия за третирането на суверенния дълг, притежаван от банките.
Подобна невъзможност се обрисува и във връзка с политиката за даване на леговище на Европейски Съюз, където се получи надълбоко разделяне сред източните и западните страни членки на съюза след миграционната рецесия от 2015 година
Старата „ дъблинска система “, при която бежанците бяха задължени да изискат леговище в първата страна членка на Европейски Съюз, в която са влезнали, рухна, откакто канцлерът Ангела Меркел разгласи, че Германия към този момент няма да връща бежанците, идващи от други страни членки на съюза. Брюксел също по този начин задължи страните членки да одобряват квоти за хора, търсещи леговище, с цел да се понижи натискът върху страните на първа линия.
Сега Брюксел се надява да постави завършек на тази рецесия, като вкара промени, които ще потвърдят отговорността на страните от първа линия за вписване на бежанци и ще поддържат напъните на Европейски Съюз за охраняване на външните си граници. Реформите плануват също връщане на незаконно влизащите в страните членки и изключителни схеми за пренасяне. Но до момента в който полското и унгарското държавно управление не престават да се опълчват на наложително пренасяне, дипломати от Европейски Съюз признават, че тази рана ще продължи да гнои.
Ако тези провокации не бъдат позволени през юни, това не значи, че Европейски Съюз е жертван. Докато стопанската система продължава да пораства и постигнатите съглашения с турското държавно управление и либийските милиции поддържат невисок броя на мигрантите, няма причина съюзът да не може да продължи да живее в неизясненост.
Но с изборите за Европейски парламент и назначението на нова Комисия през 2019 година, може да минат две години, преди Европейски Съюз да получи нов късмет, а до тогава задачата надали ще стане по-лесна. В последна сметка има доста други належащи проблеми, които могат да задълбочат раздялите – нуждата от договаряне на нов бюджет на Европейски Съюз за седемте години след 2020, опцията за правосъдни дейности против Полша, в случай че Комисията продължава да твърди, че правосъдните промени на Варшава съставляват последователен риск за върховенството на закона и какъв брой тежко да бъде осъдена Англия, в случай че договарянията за Brexit се провалят.
Освен това нескончаем интервал на неизяснено състояние сигурно ще ускори подозренията в способността на Европейски Съюз да извършва централната си функционалност – да намира общи решения на общи проблеми.
Тъй като естествето на общите проблеми се доближава от ден на ден до сърцевината на националния суверенитет, към този момент не е ясно дали системата на Европейски Съюз,предвиждаща търсене на технократски решения, учредени на общи правила оттатък обсега на националните политики, към момента действа. Ако не бъдат открити решения на актуалните провокации, може да се стигне до още по-дълбока неизясненост, тъй че е доста евентуално, когато пристигна идната рецесия, без значение от кой ъгъл, връзките сред Брюксел и националните държавни управления да се нуждаят от коренно преосмисляне.
По публикацията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Веселина Василева
В средата на 2016 година, след референдума за Brexit, когато спомените от миграционната рецесия и дълговата рецесия в еврозоната към момента бяха пресни, а поддръжката за евроскептичните партии растеше в допитванията преди идни избори в основни страни членки, изглеждаше, че Европейски Съюз може да се разпадне.
Причината това да не се случи е обвързвана частично с желанието на обичайните политици да работят дружно в огромни обединения и държавни управления на малцинството, с цел да държат евроскептиците надалеч от властта. Тя е обвързвана частично и с ненадейно мощното възобновяване на стопанската система и внезапния спад на незаконната миграция, само че също и на обстоятелството, че водачите на Европейски Съюз се съгласиха да отсрочат вземането на сложни решения.
Но в този момент, когато изборният цикъл в Европейски Съюз завърши, в случай че приемем, че новоизбраният италиански парламент успее да образува ново държавно управление, което надалеч не е несъмнено, тези сложни решения към този момент не могат да бъдат избягвани.
Лидерите на Европейски Съюз се ангажираха да опитат да договорят на срещата на върха през юни промени, които да им разрешат да оставят зад тила си двете най-големи рецесии за континента в последното десетилетие.
Въпросът е освен дали Европейски Съюз е кадърен да ускори защитата си против бъдещи рецесии, а също и дали тромавият му хибридел модел на групово взимане на решения и национална политическа отчетност към момента може да се оправя с все по-сложните общи провокации пред континента.
Първото предизвикателство е да реши дали и по какъв начин да укрепи еврозоната, с цел да понижи риска от нова рецесия на суверенния дълг.
Предложенията за довеждане докрай на банковия съюз в еврозоната, усилване на избавителните стратегии и основаване на нов централен фискален орган, който да смекчава разтърсванията, се разискват от години. Френският президент Еманюел Макрон направи дебата още по-наложителен, откакто заложи забележителен политически капитал на способността си да реализира амбициозни промени.
Но към този момент е ясно, че апелът му за бюджет и финансов министър на еврозоната няма никакъв късмет за триумф. Дори оферти за основаване на гаранция за банковите депозити в еврозоната наподобяват обречени поради разликите сред страните от Северна Европа и Италия за третирането на суверенния дълг, притежаван от банките.
Подобна невъзможност се обрисува и във връзка с политиката за даване на леговище на Европейски Съюз, където се получи надълбоко разделяне сред източните и западните страни членки на съюза след миграционната рецесия от 2015 година
Старата „ дъблинска система “, при която бежанците бяха задължени да изискат леговище в първата страна членка на Европейски Съюз, в която са влезнали, рухна, откакто канцлерът Ангела Меркел разгласи, че Германия към този момент няма да връща бежанците, идващи от други страни членки на съюза. Брюксел също по този начин задължи страните членки да одобряват квоти за хора, търсещи леговище, с цел да се понижи натискът върху страните на първа линия.
Сега Брюксел се надява да постави завършек на тази рецесия, като вкара промени, които ще потвърдят отговорността на страните от първа линия за вписване на бежанци и ще поддържат напъните на Европейски Съюз за охраняване на външните си граници. Реформите плануват също връщане на незаконно влизащите в страните членки и изключителни схеми за пренасяне. Но до момента в който полското и унгарското държавно управление не престават да се опълчват на наложително пренасяне, дипломати от Европейски Съюз признават, че тази рана ще продължи да гнои.
Ако тези провокации не бъдат позволени през юни, това не значи, че Европейски Съюз е жертван. Докато стопанската система продължава да пораства и постигнатите съглашения с турското държавно управление и либийските милиции поддържат невисок броя на мигрантите, няма причина съюзът да не може да продължи да живее в неизясненост.
Но с изборите за Европейски парламент и назначението на нова Комисия през 2019 година, може да минат две години, преди Европейски Съюз да получи нов късмет, а до тогава задачата надали ще стане по-лесна. В последна сметка има доста други належащи проблеми, които могат да задълбочат раздялите – нуждата от договаряне на нов бюджет на Европейски Съюз за седемте години след 2020, опцията за правосъдни дейности против Полша, в случай че Комисията продължава да твърди, че правосъдните промени на Варшава съставляват последователен риск за върховенството на закона и какъв брой тежко да бъде осъдена Англия, в случай че договарянията за Brexit се провалят.
Освен това нескончаем интервал на неизяснено състояние сигурно ще ускори подозренията в способността на Европейски Съюз да извършва централната си функционалност – да намира общи решения на общи проблеми.
Тъй като естествето на общите проблеми се доближава от ден на ден до сърцевината на националния суверенитет, към този момент не е ясно дали системата на Европейски Съюз,предвиждаща търсене на технократски решения, учредени на общи правила оттатък обсега на националните политики, към момента действа. Ако не бъдат открити решения на актуалните провокации, може да се стигне до още по-дълбока неизясненост, тъй че е доста евентуално, когато пристигна идната рецесия, без значение от кой ъгъл, връзките сред Брюксел и националните държавни управления да се нуждаят от коренно преосмисляне.
По публикацията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Веселина Василева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ